Кога и защо се създава пенсионната система?

Тогава се е забелязало едно повишаване на средната продължителност на човешкия живот.

През 1800г. средната продължителност на човешкия живот е 32 години,
през 1850г. е 42 години,
през 1900г. е 52 години.
Това предизвиква една вълна от по-възрастни хора, които не могат да работят, а трябва да бъдат осигурени. Защото, когато има хора, които не мога да се хранят, не могат да живеят нормално, това предизвиква социални сътресения и правителствата не мога да функционират нормално. Поради тази причина, Ото Фон Бисмарк решава да създаде пенсионна система, която да бъде управлявана от държавата.

А защо от държавата, а не от самите хора?

Защото тогава е нямало интернет, нямало е телевизия, хората са били не достатъчно образовани. Нямало е банки, нямало е инвестиционни фондове, нямало е никакви инструменти, с които човек да може да си осигури бъдещето. Единственият възможен начин е било държавата да поеме този ангажимент. Понеже средната продължителност на живота е била 50г. и възрастта за получаване на пенсия е била направена да бъде 50г. Тогава малка част от хората са доживявали, за да могат да вземат пенсия. Друго характерно за тази епоха е било, че едно семейство е имало около 5,6 деца. По този начин е имало много висока раждаемост и се е получило така, че на 10 човека, които осигуряват се е падало само 1 осигуряващ. По този начин осигурителната тежест за тези, които внасят пари е била малка, пенсиите, които са получавали хората са били сравнително добри и са оставали пари за огромния държаване апарат, който е трябвало да преразпределя пенсии. За това пенсионната система в този момент е работила перфектно.

Благодарности на колегите от Тогедър България. 
Оригинал на статията може да бъде намерен тук